Здравейте, приятели. Искам да ви се похваля, че най-накрая завърших голямото учене, отнело ми огромна част от живота. Е, все още съм на 25, а като се има предвид голямата истина, че всеки човек се учи докато е жив, то завършването на магистратурата съвсем не е края, но официално вече съм магистър и това ме прави хем щастлива, хем донякъде тъжна, че студентските ми годинки свършиха. Какво следва сега? Ами не знам, като за начало трябва да си намеря работа релативна с образованието ми, но както знаете в България това се оказва изключително сложно, а пък безработни икономисти с лопата да ги ринеш. Най-лошото е, че нито аз, нито родителите ми нямат познати, които да бутнат едно рамо, както правят всички тук. Уви, навсякъде се опира до познати, сама е изключително трудно да пробиеш, особено в България. Но не съм се отчаяла, аз съм последния оптимист тук и вярвам, че ще успея. Живота често поднася възможности, а от нас се иска просто да се възползваме от тях. Обичам България и не мисля скоро да имигрирам в чужбина, а както сме във времена на криза – другите държави тепърва ще имат проблеми. До скоро и веднага след като си намеря работа ще ви се похваля, може и да почерпя 🙂