Всеки знае как малките деца се учат кое е правилно и кое не основно чрез похвали или забележки. Дори да не разбират какво точно са объркали, по тона на възрастния всеки малчуган знае кога е направил нещо хубаво и кога не, инстинктивно е.
А колко от вас осъзнават, че не само децата изпитват необходимост от добра дума. Знаете ли, че за един служител изречена похвала може да бъде много по-мотивираща от редица други фактори? Ако получиш повишение, което да се отразява чисто финансово в банковата ти сметка, в един момент свикваш с тези приходи и ти се струва съвсем нормално да ги получаваш. Ако обаче работиш, работиш… и работиш, но от страна на прекия ти ръководител не срещаш никакво отношение, мотивацията ти естествено спада.
Как да предотвратим подобен развой на събитията?
Има една книжка със заглавие „Едноминутен мениджър“, която много харесвам и си препрочитам от време на време. Чете се не за една минута, но може би за един час. Написана е като притча и там се говори именно за силата на 1-минутните цели, 1-минутните похвали и 1-минутните порицания. Ако се запознаете с текста, ще прочетете нагледно колко мощен ефект може да има макар и малка похвала и кога е най-добре да отправяме такива.
Затова и моят съвет е да не пестите думите си. Всеки се радва на мили думи по свой адрес, стига да имат покритие на заслугите. Действа мотивиращо да разбереш, е те ценят и тогава ти самия започваш да даваш повече от себе си и да се стараеш. Ако вие имате подчинени на работното си място, искрено ви препоръчвам две неща. Първо, да прочетете „Едноминутен мениджър“. Второ, да приложете наученото от книжката на практика.