Тия дни ми стана някак светло на душата, като видях колко хора спонтанно се присъединиха и помогнаха кой с каквото може – ако щете само и с популяризиране на проблема, за да може да стигне до възможно най-много хора, които искат и могат да помогнат. Става въпрос за случая с Ани – майка на почти едногодишно дете, на която веднага след като го ражда е поставена диагноза остра левкемия. За кратко време се събраха доста пари. В Пловдивския хотел Лайпциг се проведе благотворителен бал, в който много хора дариха вещи и картини, бал, на който също се събра значителна сума. По-важното обаче от цифрите в случая е съпричастността. Мисля, че няма да е първият път, в който казвам, че класата на едно общество се измерва именно по отношението му към слабите, към хората в неравностойно положение, към хората изпаднали в нужда. Само че покрай тази светлина, за която ви говорих, се прокрадна и една лека тъга – да, правим акции, помагаме, кой с каквото може. Даже няма както обикновено да кажа похвално – ще кажа просто човешко. Но не можем на всички. Всеки нормален човек го жегва там някъде, ако има и си му е на мястото, и се чувства зле от това, че не може да помогне на хиляди други, също нуждаещи се. Как да сложим приоритети в човещината си. Няма как. И се питам. А къде е държавата??!! Да, класата на едно общество се определя по отношението му към слабите. А класата на една държава по какво се определя?! И има ли я връзката между общество и държава – у нас?!