Мнозина я възприемат като вечната романтична икона на Париж. Но зад тази лъскавата фасада се крие ръчна работа, инженерна прецизност и трудоемка поддръжка, която се повтаря със завидна регулярност. Айфеловата кула не просто стои. Тя се поддържа жива. И не с малко усилия.
На всеки 7 години кулата се пребоядисва изцяло. Не с дронове, не с машини, не с автоматика. А ръчно. С четки. От специално обучени алпийски бояджии, които се катерят по конструкцията, закачени с въжета и изложени на всички капризи на времето. Работата продължава около 18 месеца. За целта се използват 60 тона антикорозионна боя, нанасяна на няколко слоя. Всичко това струва около 4 милиона евро – и е неизбежен разход, ако искаме кулата да не бъде разядена от времето, влагата и парижкото замърсяване.
Това не е само козметика. Боите имат защитна функция. Айфеловата кула е изградена от кована стомана, която – без подходяща защита – започва бързо да се разрушава. Ето защо редовното боядисване е не просто традиция, а инженерна необходимост.
Интересното е, че кулата не е едноцветна. Нито е кафява, нито е ръждиво-червена. Истината е, че се използват три различни нюанса на кафявото, преливащи от по-тъмен в основата към по-светъл на върха. Това не е естетическа прищявка – а оптичен трик, с който кулата изглежда визуално балансирана на фона на небето. Очите ни възприемат цялата конструкция като еднакво оцветена и по-хармонична, въпреки разликите в нюансите.
През годините кулата е носила различни дрехи. В началото на XX век е била яркочервена. По-късно – охреножълта. Имала е дори сиви периоди. Едва през 1968 г. е избрана днешната гама – т.нар. „Айфелово кафяво“. Цветът може да се сменя при всяко пребоядисване, но решението се взема на общинско ниво – внимателно и с мисъл за облика на целия град.
Паралелно с боядисването се извършва и пълна проверка на състоянието на кулата – чистене, смяна на повредени болтове, укрепване на уязвими места. Всичко това – без да се затваря достъпът за туристи. Екипите работят буквално над главите на посетителите. И го правят така, че никой почти не забелязва.
Айфеловата кула е завършена през 1889 г. за Световното изложение. По проект е трябвало да бъде временна инсталация. Но благодарение на постоянна поддръжка, тя се превръща в една от най-дълготрайните метални конструкции в света. Не заради романтиката. А заради труда зад нея.
Следващия път, когато гледаш снимка на Айфеловата кула – помисли си за бояджията, който е висял 150 метра над земята, за да я направи толкова перфектна.
