Мислех си, че за последните двадесет и няколко години живот в тази държава, съм видяла всичко… Е, изглежда съм грешала, дори сериалът „Октопод“ изглежда постен, в сравнение с нашата действителност. Името на Цветан Василев стана масово известно сравнително скоро – като банкер и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка, която не е от най-ползваните банки от частни лица, но затова пък е една от любимите банки на властта от няколко правителства насам.
Чудя се кой и кога прави одит на банките и има ли такава практика изобщо. Защото според изобличителни статии на Капитал, тази банка, под ръководството на Василев, е отпускала кредити в пъти над позволените суми – става дума за десетки милиони левове, и то на лица, пряко свързани с банкера, чиито собствености няма как да обезпечат тези кредити. Дали тук е работила схемата – „на ти 10 милиона, дай на мен 5, а с останалите 5 прави каквото знаеш“, едва ли някога ще разберем.
Този месец много от схващанията ми биват разбити – смятах че и времето на кредитните милионери е отминало, а са били точно под носа ни – подхранвани от любимата на държавата ни банка – КТБ и лицето с мустак като на Милко Калайджиев – Цветан Василев.
Остава под въпрос добре защитени ли са депозитите в тази банка, и ако тези кредити, които са на стойност по-голяма от общите вложения в нея спрат да бъдат изплащани, застрашени ли ще са влоговете на лицата и фирмите, доверили се на КТБ?