Наскоро ми се случи да пътувам към Пирин планината. Имаше доста завои по пътя и не едно и две китни планински селца. Беше живописно пътуване, но нещо друго ми направи голямо впечатление.
След всеки завой очаквах да се появи мака кътна сергийка, в която някоя симпатична баба да продава домашно сладко от горски плодове. Спряхме се на едно такова място и се оказа, че не имаше повече от това, което очаквах. Имаше прясно набрани боровинки и арония. Малки бурканчета със сладко от боровинки, горски ягоди, малини, къпини и каквито още ароматни плодчета се сетите. До тях седяха буркани всякакви размери, пълни с различни видове мед, мед с орехи. с други ядки и т.н.. Под сергииката се виждаха чувалчета с картофи и фасул. А на мястото, където ние се спряхме, бабата продаваше дори домашно приготвено сирене и кашкавал, имаше дори буркани с масло.
Разбира се, взехме си това-онова и не сбъркахме.Сладкото от горски ягодки, което си занесохме вкъщи, се оказа по-ароматно от което и да де друго, което сме си купували в града.
Мисля, че когато пътувате някъде по-надалече и видите случайни сергийки, в които очевидно се продава нещо домашно или собствено производство, си заслужава да спрете. А домашните неща, които идват от гората (например сладкото от горски плодове е удоволствие), е удоволствие, от което не си струва да се лишавате.