Вярвате в прераждането или не? Винаги когато съм мислила за човешките души някак си съм била далечна на идеята, че нямаме втори шанс; че всяка една душа идва на земята и после съответно поема към Ада или Рая, според заслугите си. Това не означава, че съм лоша християнка. Не, вярвам както в двете пространства, така и в Бог.
Но понякога съм податлива и на свободни разсъждения по темата. Наистина ли имаме само един живот, а след това прекарваме вечността на едно от двете места? Там сигурно има стотици милиарди, че даже билиони или трилиони – невъобразимо много души, които са се раждали и умирали през хилядолетията, през които е съществувало човечеството. Би ли било изобщо мислимо?
Лично аз отчасти съм склонна да вярвам, че през един живот не можем да натрупаме толкова грехове или пък да направим толкова добри дела, че да горим в адския пламък, или да заслужим райските градини. Хората сме много противоречиви. Понякога причиняваме вреда, мислейки че действаме с добри намерения. А когато искаме да отмъстим, носим на врага си късмет и объркваме нещата така, че се получават добре за много хора. Грешим, прощаваме, мразим, обичаме, егоисти и аутроисти сме, но никога не сме еднопластови образи. Напротив!
Хората сме като лука – слой след слой показваме на света. Някой може да е по-червен от друг, който пък е по-бял от следващия и т.н. Душите ни – те със сигурност след смъртта ни отиват някъде в отвъдното. Иска ми се да вярвам, че поемат своя път, за да се съберат отново с обичаните си сродници. Макар учените да са крайно завладени от науката и не малко от тях да твърдят, че тялото и съзнанието ни са само биологичен механизъм, аз чувствам, че има и нещо повече – по-духовно, по-божествено, по-добро. Ако има прераждане, ще има шанс и избор да изкупим грешките от предишния живот и да заслужим Рая.