Когато има дела, достойни за похвала, както се казва в житията на светците, а то в житията има много такива дела – нали все пак са светци, – винаги се включвам. Попаднах на информация тия дни за луксозен приют за бездомни, който се открива в Пловдив. Там бездомните хора ще бъдат приютявани и обгрижвани за три месеца, време през което социални работници активно ще им търсят възможност за трудова реализация. Както се казва не давай на гладния риба, а му дай въдица. Няма какво да говорим – похвална е тази работа, без никакви уговорки. Сигурно и друг път по друг повод съм ви казвала, че това, дали едно общество е цивилизована, личи най-много от начина, по който се отнася към хората в неравностойно положение, към изпадналите в беда, т.е. от хората, нуждаещи се от реална подкрепа. Животът е сложна машина, понякога с повратливи движения, и горе и долу често сменят местата си. Никой от нас не е застрахован, че утре няма да изпадне в тежка беда и да има нужда обществото да му окаже подкрепа. И все пак си мисля, че не това трябва да е подтикът ни да помагаме – не страхът, че ние утре може също да имаме нужда. А една дълбоко осъзната човешка философия, че отношенията между хората не би следвало да са равнозначни на законите в природата, където силният изяжда по-слабия. А обратно – силните и имащите да подкрепят слабите и нуждаещите се, но не с подаяния, а с подадена ръка и създадени възможности за житейска реализация. Още веднъж – браво!