Мисля, че днешната ми публикация няма да изненада никого, като се имат предвид спортните събития от последните няколко дни. Когато говорим за златни спортни поколения, в нашата спортна история веднага изскачат имената на златните момичета на Нешка Робева – Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Илияна Раева и малко по-късно Мария Петрова, както и много момичета от ансамблите. Изскачат и имената на момчетата ни от златното футболно поколение, които на световните футболни финали успяха да изкачат националния ни отбор на престижното четвърто място. Ако обаче доста от имената от футболното поколение са спорни и нееднозначно приети сред българите, както и успехите им понякога се обясняват със случайност и футболен късмет, то за момичетата от художествената ни гимнастика одобрението винаги е било безусловно и категорично. Може би защото на всички е ясно, че в спорт като художествената гимнастика няма случайност и спортен късмет. Там всичко се постига с цената на ежедневни убийствени тренировки, обикновено с продължителност от около 10 часа, с повторение и изпипване на отделните детайли в съчетанията до умопомрачение и с много сериозна постоянна хранителна дисциплина. Няма да обяснявам какво направиха преди няколко дни новите златни момичета на Илияна Раева, която наистина направи много успешна трансформация от състезател в треньор, предполагам всички сте следили състезанието пред телевизионните екрани и сте се вълнували, както през 80-те. Само ще кажа едно голямо браво – за новите златни момичета, за треньорката им Илияна Раева и за безупречния коментар на Вера Маринова-Аткинсън. А, нека не забравяме и Нешка Робева – защото нищо никога не идва на празно място.