Нашето разбиране за ефективно образование невинаги съответства на реалността. Вместо учителят да следва детето и да му позволява да стигне дотам, докъдето може, често се случва обратното – детето трябва да следва учителя и учителят е този, който му пречи да отиде по-далече от границите, които е наложил.
Струва си да отбележим последствията от нашето отношение. Когато учителят, вместо да се налага на ума на детето, наблюдава с разбиране развитието му, детето не само учи по-добре, но се забелязва и израстване на неговата личност. Вижда се, така да се каже, освобождаването на енергия. Онова, което е от значение, не е капацитетът или изключителната интелигентност на преподавателя. Детето се развива-въпреки него. С радост се вижда процеса, в който се показват съвсем нови и неприсъщи умения.
