Всички сме виждали сърцераздирателни снимки в социалните мрежи, показващи десетки бездомничета без особен шанс за оцеляване. Говоря за животинките, родени на улицата, или изхвърлените домашни любимци, ненужни вече на стопаните си. На живо картинката е още по-тревожна. Тъгата в очите на животните, тяхната болка, страх и самота са толкова истински, че няма как да те направят съпричастен към съдбата на тези бедни души.
Ето защо винаги съм се чудил на хората, които така лесно се отказват от четириногите си приятели. Дали си мислят, че някой друг ще ги приюти и просто предават щафетата, а след това се прибират в дома си и нищо не им липсва? Какво следва после? Може би на предстоящата отбивка изоставят още нещо, на което уж държат. Тези от вас, за които това е нормално, моля ви, не си взимайте животно!
За щастие съществуват и много организации, които прибират бездомничетата, грижат се за тях, лекуват ги и им намират приемни семейства. Те са добрият пример, от който имаме нужда и на който все по-често ставаме свидетели. Техният призив към хората е да не купуват животинки, ако могат да си осиновят. Защото осиновяването спасява животи. Буквално. И разликата в поведението на осиновените кучета или котенца е осезаема. Сълзите са изместени от игрив блясък в очите. Те сияят, защото получават шанс за живот, получават и дават любов. Отново се доверяват на хората, разбирайки, че не всички са лоши и не всички нараняват и изоставят.
За мен истинските герои са именно хората, даващи на тези животни семейство и топлина. Затова не е важно какъв си ти, щом извършените от теб дела те отличават от другите. Състраданието към животните е в тясна връзка с доброто в характера ни и съм убеден, че човек, който е жесток към животните, не може да се държи добре и с хората. В крайна сметка всичко опира до личната отговорност и самосъзнание.