Винаги съм се възхищавала тайничко на хората, които умеят да решават кръстословици от първото до последното квадратче. Няма да крия, че в по-младите си години смятах, че да отговаряш на толкова много задания е присъщо на наистина ерудирани или изключително умни дами и господа. Мечтала съм и съм се стремяла да имам същата висока обща култура.
В по-късен етап вече осъзнаха, че решаването на кръстословици не е непременно проява на силен ум, а по-скоро на рутина. И действително. Забелязали ли сте, че в дадени кръстословици се повтарят определени думи. Ако си човек, който редовно си губи времето, човъркайки ума си по този начин, ще не ще заучава дори по-сложните „въпроси“. Кръстословиците са удобни и с отговорите си, някои поставени на гърба на книжката, други – огледално обърнати в центъра на самата кръстословица.
Разбира се, тук трябва да отчетем и нивото на трудност. Кръстословиците на Канди всичките ги решавам, дори без да си помагам, надничайки на последната страница. Но по-големите и сложни, в които ме питат за името на ирански писател, френски футболист или пък за корейска марка фризери (?!) няма начин да довърша. Квадратчетата си стоят празни, както празна е главата ми на подобни теми. Според мен такива кръстословици са непосилни никому. Дори си представям как докато е съставял самият автор е стигнал до задънена улица и отвесно и водоравно е получавал несмислица от случайни букви, които е написвал в Гугъл и … каквото излезе. Всъщност, нищо чудно наистина да е така…
И все пак. Решаването на кръстословиците подобрява общата ни култура като ни помага да разширим речника си и запомним доста нови неща, но и ни учи да мислим. Това е едно от малкото смислени занимания, които тренират ума и подобряват концентрацията ни.