Все по модерно стана да се организират публични телевизионни продукции, чрез които да се набират пари за благотворителност. И в това на пръв поглед няма нищо лошо, ако наистина всичко беше толкова безкористно. Когато се прави толкова публично и показно, в един момент винаги идва моментът, в който да си помислим, че не всичко се прави от толкова безкористни цели, колкото се опитват да ни бъдат представени нещата.
От една страна е много по-добре, когато проблемите на някои хора или деца в неравностойно положение биват популяризирани, така че много хора да бъдат „изманипулирани“ посредством средствата за масова информация и да отделят и да помогнат за по-доброто съществуване на тези хора или лечението им, или от каквото се нуждаят.
От друга когато се случва публично, се замисляме за мотивите на хората, които се включват в подобен тип кампании. Нормално е да бъдат ангажирани известни хора, за да се предизвика интерес към съответната кампания, но от друга страна българите обичаме да търсим под вола теле и да си мислим, че всеки прави нещо заради някаква изгода.
Не много известен факт е, че едни от най-големите звезди в шоубизнеса, а и не само, имат лична кауза, за която активно участват в подпомагането за набирането на средства с популярността си, а и с финансовата си помощ. Афишират не толкова помощта си колкото се опитват да запознаят своята публика с проблема към който са съпричастни. По един или друг начин това не им носи допълнителна слава, а точно обратното – заради славата си тези каузи печелят популярност… по-скоро гласност и повече привърженици към каузата.
И въпреки това, всеки път когато разсъждавам на тази тема все имам чувството, че нещо не е наред. Че целият механизъм е сбъркан… или просто не ми се иска да съществуват хора, които да имат нужда от подобен тип помощ.