Миналата седмица по служба ми се наложи да ползвам хамалски услуги. Едни мебели трябваше да се пренесат – но внимателно – от едно помещение в друго, отдалечено от първото от един етаж и около стотина метра. Изтръпнах, когато стана ясно, че ще се наложи да ползвам подобни услуги, защото последния път, в който го направих, беше преди няколко години при ремонт на апартамента ми и тогава попаднах на върли мошеници, които буквално ми отрязаха главата. Тогава намерих хамалите по телефони от обяви, разлепени по улицата.
Тоя път реших да подходя по-сериозно и намерих поне десетина обяви в интернет. Прозвъних ги всичките. Цените почни на всички бяха еднакви – между петнайсет и двайсет лева на час за човек. Спрях се на фирма, чиято оферта беше 15 лева, и се разбрахме в уречения ден и час да дойдат четирима човека, организаторът само постави условие за задължителен минимум от поне четири часа. Тя и без това работата беше за повече време. Помолих го да прати опитни и млади хора, човекът каза да не се притеснявам, били професионалисти. Когато някой спомене тази дума, сигналната лампичка светва червено, защото почти винаги ситуацията се оказва съвсем различна. Оказа се в случая напълно погрешно е мигала предупредителната светлинка.
В понеделник, точно в девет часа, петима млади мъже – оказа се студенти – чакаха на уреченото място. А организаторът и вероятно собственик на фирмата пратил петима, за да могат да се сменят и четиримата работещи да уплътняват времето, за което им се плаща. Справиха се перфектно с работата, измиха срама от професията и си заслужиха днешната ми похвала. А фирмата се казва Българска експедиционна компания.