Миналата неделя бях на гости на мои приятели, които живеят на село. И на изпроводяк, както казват там, решихме да минем през местната и кръчма, и кафене, да пием по едно кафе, пък тогава да тръгваме на път. Като стигнахме до кафето от сградата, прилепена до кафенето, се чу едно многогласно пеене. Стана ми интересно и решихме да влезем да видим какво се случва. Оказа се, че местният пенсионерски клуб празнува някаква годишнина и певческата женска група към клуба изнася по повода нещо като концерт. Забравихме, че ни чака път, и седнахме да послушаме и да погледаме. Жени на възраст около седемдесет и отгоре – нагласени, начервени, пеят, та цепят въздуха – и едни наперени, засмени. Драго да ти стане, като ги гледаш. И си викам, ето тия жени са открили рецептата за вечна младост – чист въздух и спокоен живот на село, занимание с нещо, което им харесва и осмисля дните им. После се оказа, че въпросната певческа група била прочута, печелила е медали по най-различни международни фестивали за самодейност. Оказа се, че и някакъв местен бизнесмен им помага, щото то ходенето по фестивали и сценичното облекло си изискват средства, които е ясно, че българският пенсионер няма как да си позволи. Та написах тия няколко реда, от една страна, да похваля тия жени, които са успели да намерят рецептата за това, да се борят с умората и апатията, натрупвани с годините. А от друга страна, похвала заслужава и този местен благодетел, който прави възможно да се случи всичко това.