Все повече разводи и все по-малко сватби сочат статистическите данни. Семейството като институция отшумява, тръбят тревожно социолози. На хората с патриархално мислене ще им се стори чудно какво похвално намирам в този факт. Ами да ви кажа честно, всеки един прагматичен и практично мислещ човек, а всяко следващо поколение винаги е по-прагматично от предишното, ще ви каже, че в слагането на един формален подпис някъде, пред някого, за нещо, няма кой знае какъв смисъл, нито пък кой знае какъв обвързващ ефект. Напротив, даже си мисля, че често полагането на подписа и така да се каже, узаконяването на отношенията става причина за развалянето на хармонията в една двойка – обикновено, успокоени от новия си уж по-сигурен статус, партньорите се успокояват, решават, че другият им е в кърпа вързан и не си струва да полагат усилията и да правят компромисите, без които не може да мине нито една връзка, без значение дали е узаконена, или не, решават, че другият им е собственост много повече отпреди, предявяват неочаквани претенции и изисквания към партньора си. Така че аз не намирам нищо лошо в това все повече млади хора да избират да живеят на семейни начала, без да слагат подпис в ритуална зала и да слушат досадни речи за семейно щастие и семейни обязаности до гроб от служителка, която обикновено ги реди като на запис. Често в живота едно обещание, дадено на четири очи, струва много повече от който и да е подпис или пък договор – защото е важно кой и какво обещава, а не как го обещава.