Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война е една от най-възхитителните и уникални истории за защита на еврейското население в Европа по време на Холокоста.
През 1940 г., България влиза във Втората световна война като се присъединява към Осемнадесетте страни. Правителството на тогавашния цар Борис III е запознато с намеренията на нацистка Германия да депортира и унищожи еврейското население в страните от Балканите, включително и България.
В началото на 1943 г., националсоциалистическият режим на България изпраща заповед за задържане и депортиране на евреите в нацистките концентрационни лагери. Въпреки това, благодарение на силния обществен натиск и храбростта на някои членове на българското общество, планът за депортация не успява да се осъществи напълно.
Българската православна църква играе важна роля в спасяването на евреите, като митрополит Стефан от София настоява енергично да се предотврати изгонването им.
Усилията на църквата не успяват да спрат , националсоциалистическият режим да продължава да изпраща евреи от три области на Южна Добруджа, където контролът е прехвърлен на нацистките съюзници, в концентрационни лагери. Около 11 343 евреи от тези области са депортирани и над 7 000 от тях загинали по време на Холокоста.
Въпреки тези трагични събития, повечето евреи в България са спасени. Българското общество проявява солидарност и мнозина от хората се обединяват, за да предпазят своите еврейски съграждани. Например еврейското население в столицата София не е депортирано, а наложените ограничения спират да се изпълняват.
Също така, българското правителство и монархията осъществяват дипломатически усилия, за да предотвратят депортацията на евреите, които живеят в другите части на страната. Техните усилия, заедно с съпротивата на обществото, спомагат за спасяването на около 48 000 български евреи.
Историята на спасяването на евреите в България е един от най-ярките примери за хуманност и обществена солидарност по време на един от най-мрачните периоди в световната история.