Знаете девиза ми, че ако eдно нещо не е станало обществено достояние, тоест ако не си се похвалил, може спокойно да се приеме, че то въобще не се е случило. Затова бързам да ви споделя новини от последния уикенд, когато на стълбищната площадка пред асансьора се проведе общо събрание на блока, в който живея, и бях избрана единодушно от всички живущи за председател на ревизионната комисия. Председател, условно казано, защото ревизионната комисия няма други членове, освен мене. Сега не знам тая работа за хвалба ли е, за оплакване ли е, но това са фактите и ви ги споделям: заставам начело на контролния орган на жилищен блок с десет апартамента, в които живеят малко повече от броя на апартаментите пенсионери на преклонна вече възраст. Кариерата си е кариера – нищо че е в такава малка жилищна единица. Както е казал Цезар: по-добре пръв на село, отколкото последен в града. Изтъкнах младостта и неопитността си в подкрепа на мнението ми, че трябва да се избере по-зрял и опитен човек на тази отговорна длъжност, но събранието не го взе предвид. Може би се питате какви са задълженията ми?! Веднага ви казвам. Ще ревизирам касата на блока, в която обикновено има най-много по двайсет-трийсет лева, и ще следя дали средствата се изразходват по правилата, дали за услугите, които е ползвал блокът, са събирани по няколко оферти от различни фирми, дали за похарчените пари са издадени съответните разходни документи и т. н. Конфликтна работа общо взето. Но така е – кой е казал, че етажната собственост е лесна работа 🙂