Днес ще си говорим за четене, но не какво да е четене, а на художествена литература. И не каква да е художествена литература, а фентъзита, фантастика, митологии, легенди и приказки.
Първо, нека да кажа, че за мен четенето е изключително важно, за да поддържаме ума си остър, съзнанието бистро и да се наслаждаваме на едни приятни моменти на релакс и абстрахиране от всичко случващо се около нас. Питам се защо след като, докато сме малки, премираме да ни разказват приказки и да слушаме страшни истории, това желание отслабва с годините. Много мои познати вече отричат да четата фентъзита било то и класики като „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ или по-нови творби като нашумелите през последните години книги от поредицата „Песен за огън и лед“? Имам много приятели, които отказват да отделят от времето си за подобни измислици, които не им дават трайно знание.
Защо не се поучаваме от миналото понякога? Не една и две нации са оцелели и са се развили заради колективната им вяра в магичното и невъзможното. Няма лошо в това да отделяме от времето си за неща, които не са свързани с нашия свят. В крайна сметка каквато и художествена литература да четете, винаги става дума за измислици и нещо, което не се е случило реално. Да, при дамската проза и историческите романи се борави с прототипи и архетипни образи, но пак става дума за измислица, защото няма доказателства, че нещо се е случило точно така или иначе, или че хората са съществували в действителност.
Затова аз питам. Защо да не отделяме повече от времето си в четене на още по-странни и нереални истории? Те раздвижват мозъците ни така, както малко неща имат способността да го правят. На мен например ми е безкрайно любопитно да чета предания, митове и легенди от чужди страни. Още като ученичка си спомням, че знаех много за египетската и древногръцката митология. А ако знаете от колко време съм се наканила да прочета и индийските епоси Махатмара и Рамаяна. В крайна сметка те може и да са измислица на човешкото съзнание, но са част и от човешката история. Сигурна съм, че ще са ми безкрайни интересни.