Напазарувах оня ден в кварталния супермаркет и се запътих към касата. Това му е лошо на шопинга, че идва моментът с плащането. 
И както често се случва в този магазин, пред касиерката се беше заформила някаква суматоха.
Да си призная честно, и аз два-три пъти съм ставала причина за подобни шумотевици. Единия път бях забравила да си претегля плодовете и зеленчуците, та се наложи служителката да стане да ги изтегли – такава е практиката във въпросния магазин, не връщат клиента сам да си претегли забравеното. Втория път бях тръгнала без пари и се наложи, след като всичката стока беше минала през лентата, таксувана и прибрана от мен в чантата, да бъде върната в една кошница, докато дойда с парите и платя. А третия път, като си тръгвах със стоката, нещо записука. Дойде охраната, дръпна ме настрани, поразгледа съдържимото в чантата ми и се оказа, че на една ленена пола, която си бях купила от магазин за дрехи, продавачките са забравили да откачат нещо, което предизвиква въпросните аларми. Доста се отплеснах май.
Във въпросния ден обаче суетнята се оказа от друго естество. В касовата зона стояха отворена кутия луксозни шоколадови бонбони, младо момиче и управителят на магазина, който описваше нещо на някаква бланка. Оказа се, че клиентката си купила въпросните бонбони, отворила ги вкъщи и се оказали деформирани – вероятно от отминалите летни жеги или от нещо друго. Но факт – приличали на всичко друго, не и на това, за което е платила.
Смениха й кутията. А на мене ми стана едно драго, че има и такива хора. Аз лично не бих се върнала никога – нямам обяснение защо, но ще помисля по въпроса. А трябва – точно така се прави.
