Здравейте, приятели! Днешната ми изповед не е похвала, а по-скоро препоръка, наблюдение, съвет. Наскоро прочетох статия във високо тиражно женско списание, която беше посветена на това какво да правим, ако имаме мъж с голямо его.
Та да не сме му обръщали внимание, та да сме имали предвид, че това било признак на слабост и несигурност, та да сме го превъзпитавали, видите ли, като не храним егоцентризма му, защото той така живеел; само от време на време да сме му правели комплименти…
Сериозно? Искате да кажете да живеем постоянно с едно „трябва да“ наум в главата? А кой човек се превъзпитава като възрастен? Пък и щом така си го „взел“, той си е твой с всичките лудости и особености…
Та, ако мъжът ви е егоцентрик, ми е мисълта, или го приемате такъв, т.е. вашето его не страда от огромното негово такова, вие сте над дребните неща и спокойна, чуруликаща (много харесвам този епитет, който Кобилкина често употребява) жена, или се обричате цял живот на страдание, сълзи под одеялото вечер, депресии и пр. негативни състояния.
Защото аз имам позната, чийто мъж е по-простичко казано голям егоист, чешит, особняк. Той винаги гледа първо за себе си да закупи последен модел смарт телефон, такова нещо като немаркови дрехи в гардероба няма, ядат се само филета, пие се само марков алкохол, а за нея дори и китка на 8-ми март няма… А тя милата след 15 години брак още се бори срещу себе си и него, вярвайки, че „той ще се промени“.
Не, не може и не трябва да променяте хората! Те са вече готов „продукт“. Ако това не е вашият, просто го оставете в магазина живот и там някъде ви чака точно вашия човек, за когото не би ви и минал през ума глаголът „променям“.