Те заслужават огромна похвала! Знаете ли защо? Всъщност причините са няколко, затова ще се опитам да изброя най-важните сред тях. Пък вие след това решете дали искате да приличате на тези личности, или не. Според мен притежават неустоим чар и харизма 
1) Те не се страхуват – неизвестното не ги плаши. Да не владеят чужд език, не ги притеснява. Да общуват с непознати им допада, както и да спят по гари или хостели, или в домовете на хора, които срещат за първи път… за това се изисква смелост, откъдето и да го погледнем.
2) Сами определят живота си – истинските пътешественици сами задават посоката, в която вървят. Те не се задържат за дълго на едно и също място. Не се притесняват от промяната. Не се колебаят месеци наред преди да напуснат работата си, да заминат в друг град и да следват мечтите си.
3) Познават различни места, хора и нрави – нормално е, общували са с какви ли не личности. Затова хората, които пътуват, са по-комуникативни, общителни, социални. За тях не е нещо ново да ги спре „непознат“ на улицата и да им заговори по име, защото той всъщност е един сред многото им познати, чиито образ е избледнял в съзнанието им в течение на времето.
4) Не се впрягат особено – те са едни такива волни души и нищо не може да ги пречупи. Очаквате да изтръпнат от факта, че са им спрели тока… че вдигат шум и пречат на съседите или че непознати постоянно им ходят на гости? За тях това е най-обикновено ежедневие
Е, дотук с най-основното. Познавате ли такива хора? Приличате ли на тях? А иска ли ви се?
Хората… пътищата… пътуванията и хората. Сещам се за една мавританска поговорка по този повод: „Този, който не пътува, не знае стойността на хората“. Мисля, че е доста подходяща и в някои други аспекти на размисъл ;о)
Много хубава поговорка. Благодаря ти, че я сподели