Имам една съседка – сестра Велева, почти на 86 години. Сестра, защото дълги години е била старша сестра в някакво болнично отделение. Пък както знаете в някои професии няма бивши. На лекарите и на повечето медицински сестри до живот си им викат доктор еди-кой си и сестра еди-коя си. Та за сестра Велева искам да ви кажа, че ако и да е на тия години, е много деятелна. Може да удари по активност и жизненост много младежи в земята. Пере, чисти, готви, че даже и по мъже ходи. Тя остана вдовица преди дълги години и оттогава все се върти някакъв дядо покрай нея. То не че кой знае каква любов въртят на тия години, ама дружинка да са си – ходят по магазините да търсят по-евтини неща, като за пенсионери, правят разходки в градските паркове и пенсионерски веселби често си организират, ги чувам – пеят, танцуват. Та срещам я оня ден сестра Велева по стълбите, една посърнала. Поразпитах я как е, що е. Тя ми обяснява, че напоследък от безсъние страдала. Притеснила се нещо. Питам я защо. Напоследък много нейни познати и връстници се били споминали. И тя се притеснила, че идва и нейният ред. Първо ми стана малко смешно, щото ние, младите, си мислим, че на тия години животът не е много живот и за какво точно трябва да му трепериш. Ама после, като се поразмислих, че то какво му е на живота на сестра Велева на 86 – жизнена и енергична, с приятел. Да е жива и здрава. И дай боже всекиму.