Почти пристигнаха коледните празници и направо нямам търпение. Може да се каже, че празнувам още от края на ноември – вкъщи всичко е в гирлянди и изкуствени венци, поддържам постоянно ниво на канелени курабии на трапезарската маса и отказвам да обувам чорапи, които не са на коледна тематика. Само коледната елха си оставих за малко по-късно през месеца, че иначе няма да има какво да правя на самите празници.
Но наскоро, както си седях с моите чорапи на еленчета, с топъл чай в чаша с формата на еленска глава в ръце, се замислих какво означава за мен зимния сезон. Коледа е за семейството, Нова година – за приятелите, но дните между празниците – те са за мен.
Чувството на топлина, което струи от мен през целия месец, контрастира срещу щипещия студ отвън и създава едно неописуемо настроение, което нося със себе си навсякъде и по всяко време на деня. От всички посоки намигват коледни лампички – къде от прозорците, къде от уличните лампи, окичени с украси. Хората вече нямат онзи умърлушен вид от мокрите дни на ноември. Този студ е някак си жизнерадостен. Всичко това прави коледния сезон любимият ми период от годината, а чувствата, които буди, остават с мен дълго след настъпването на новата година.
Да, празниците са нещо прекрасно, което ни сплотява и кара да си спомним защо сме си толкова важни един на друг, но атмосферата, която носят – тя е нещо лично, което чувстваме в синхрон, но всеки по свой начин.
Весели празници на всички!