Преди време с мои приятели отидохме да се поразходим в гората. Избрахме си Дяволската пътека, която се намира до село Борино. Пътеката е прекрасна, интензивна, със страхотни дървени мостчета и вертикални стълби, живописна и впечатляваща. Решихме да изминем цялата дължина на пътеката, като стриктно си спазвахме указанията на маркировката. На изхода от маршрута се оказа, че се намираме на 7 километра от паркинга на входа на пътеката. Трябваше да вървим по улицата, за да стигнем до колата, а слънцето вече започваше да се скрива. Нямахме друг избор и продължихме да вървим, но се чудехме къде сме объркали и как така се озовахме на пътя, толкова далече от колата и паркинга.
Докато вървяхме и се чудехме една кола срещу нас ни бипна, спряха и от вътре се подадоха двойка мъж и жена, с които се бяхме заговорили на един етап от пътеката. Те ни бяха разпознали и предложиха да качат шофьора на нашата кола, да обърната и да го закарат до паркинга.
Това беше изключително мил жест от страна на напълно непознат човек, който нито беше длъжен да спира, още по-малко да качва някого от нас, да обръща посоката си на движение и да се бави. Но въпреки това хората го направиха.
Не мога да опиша с думи положителното и топло усещане, което оставиха тези хора у нас. А на вас случвало ли ви се е подобно нещо?