Не съм от най-запалените тото играчи, обаче като се натрупа огромен джакпот и като започне психологическата атака на медиите, се поддавам и аз на всеобщата лудост. Винаги в такива моменти обаче пред мен е стоял въпросът на какъв точно принцип да попълня фиша, за да бъде отразен там действително моят късмет. Първият вариант е аз да попълня сама фиша си. Той обаче ми се струва неприемлив, защото, когато човек попълва сам числата си, започва една сложна аритметика за рождена дата или месец на този или онзи, дата, на която си се запознала с мъжа си – с други думи, неща, които нямат нищо общо със случайността и истинския късмет. Другата възможност е да си изтеглиш готов фиш. И този не ме устройва. Защото то това и да е късмет, не е твоят късмет, а на този, който е попълвал фиша. От много време мъдрувам над тия въпроси и ей сега, за последния тираж, изведнъж ми просветна. Тя истината била на метри от мене, в една рекламна метална кутия на крем за лице, в която до тоя момент си държах пластмасовите герданчета. Нарязах едни бракувани бланки на малки квадратчета и ги номерирах от 1 до 49. Сгънах ги, разбърках ги и без да гледам, изтеглих шест от сгънатите листчета. Ето на тоя принцип си попълних фиша този път и смятам, че това е най-реалното пресъздаване на късмета ми. Затова написах тия няколко реда – да ви се похваля, че вече си имам кутия на късмета и ставам доста опасен играч за джакпота. Е, на този тираж се оказа, че късметът май още не пребивава в кутията. Но бива ли да издребняваме. 🙂