Едва ли някой ще приеме за странно някоя музикална група да има широка маса от фенове, които да обикалят всички възможни дестинации, за да се докоснат до творчеството им. Всъщност се възприема като нещо напълно нормално и дори много симпатично. Не по същия начин се гледа обаче, когато фенове на театрален режисьор обикалят театрите из страната си, за да могат да гледат представления, които не се знае кога ще гостуват в градовете, в които те самите живеят.
Трудно е за възприемане, защото не е популярна и масова практика. Защо не е така – върху това мога само да разсъждавам. Едно от основните ми предположения е, че театърът не е толкова комерсиално изкуство, за да съсредоточава такава голяма фенска маса, която да обикаля по градовете и да се наслаждава на творчеството на дадения режисьор и неговия екип.
В същото време едва ли много от посетителите на дадено представление знаят всъщност кой е режисьор на постановката. (Еквивалентна аналогия мога да направя с киното). Известни стават актьорите, които изиграват дадена роля, но режисьора остава известен само за заклетите кино и театрални маниаци и за самата артистична гилдия.
А всъщност това е доста погрешна практика според моето лично мнение. Защото дори брилянтния актьор, ако не бъде подтикнат да изкара таланта си, ще изглежда плоско и глупаво пред камерата. Режисьорите са тези, които имат цялостния поглед върху даден сюжети и трябва да знаят какво настроение и емоция точно искат да пресъздадат и зрителите да усетят. Добрите режисьори се възползват от опита и таланта на екипа, с който са избрали да работят, но в крайна сметка тяхното мнение и страничен поглед са най-важното нещо за един филм или театрална постановка.
По същата логика авторът на книгата е най-известното нещо. Доказалият се автор продава своите произведения по-лесно, въпреки че може да не пише за себе си, а да представя един съвсем различен, измислен свят.
Поради тази причина не ми е много ясно защо пътуването по различни дестинации, за да гледаш представлението на любимата си театрална режисьорка, са възприема за толкова странно. Но всъщност въобще и не ме интересува. Важното е, че на мен ми доставя удоволствие да се докосвам до творчеството й и ако цената да си доставя два часа душевна наслада е да пътувам половин ден до съответното място, то съм готова да я платя.
