Похвално

Блогът за похвали

Паралели

Писах скоро за достойното за похвала поведение на Станка Златева след отпадането й от борбата за златния медал. Тия дни пак в телевизионно предаване пък даваха Тервел Пулев, който спечели бронз в бокса. Скромно и родолюбиво момче. И двамата на практика направиха много на тези игри, по нищо не личи обаче, че имат ясно съзнание колко големи са заслугите им за вегетиращия в момента български спорт. И нямаше как да не направя паралел с участието на една друга наша изявена спортистка – пак в телевизионно предаване. Говоря за Мария Гроздева. Спор няма, че тя, както и Весела Лечева от по-старото поколение и доскоро състезаващият се Таньо Киряков, са направили много за българската спортна стрелба в частност и като цяло за българския спорт. Сигурно може да се напълни една кошница с медалите, които са донесли от най-различни международни състезания, немалко и от най-престижното състезание в света – Олимпийски игри. Факт е, че на тази Олимпиада обаче българската спортна стрелба, както и повечето ни спортове, отбелязаха пълен провал. Не може винаги да сме първи, то е ясно. Не отива обаче на големи спортисти от ранга на Мария Гроздева да бъдат и безкритични. Като започнем от това, че определи деветото място в света като не толкова голям провал, даже успех, че хвърли почти цялата вина за представянето си на лошите условия за подготовка – ще кажеш, че Станка Златева и Тервел Пулев са се подготвяли в Байкунур. И нито дума за лична критика. Нито дума за това, че очевидно възрастта си казва тежката дума и е време да се помисли за достойна отмяна. Е, кажете ми как на този фон да не кажем още един път браво на Станка Златева и на Тервел Пулев – не само за спортните им успехи, а преди всичко за скромността и самокритичността им.

Stefanini