Преди години имах близка среща с Габриела Петрова. За тези от вас, които не знаят коя е тя, ще обясня, че тя е българска състезателка по троен скок, родена в Харманли. От години тренира в Пловдив и постига изключителни резултати. Когато за първи път се сблъсках от близо с нейната личност, останах очарована, а след това и възхитена.
Пред мен седеше едно изключително земно и интелигентно момиче, което знае какво иска да постигне и полага всички усилия, за да го направи. Възхитена останах, когато отидох да я посетя в залата, където тренираше. Условията бяха, меко казано отвратителни. Счупени прозорци, студена зала, мръсна и стара настилка. Мръсни и стари уреди. Мухъл по стените и ъглите, паяжините въобще няма да ги споменавам дори. И това интелигентно и целеустремено момиче, с тези блестящи постижения в нейния спорт, се развива точно в тези условия.
Сетих се за един стар репортаж по телевизията, който разказваше историята на една от най-титулуваните ни състезателки по гребане – Румяна Нейкова. Тя провеждала тренировките си в едно блато и въпреки това е печелила многократно златен медал на световни първенства, както и на олимпийски игри.
Похвално в тези два примера е, че въпреки неприветливите условия, тези силни жени са продължили да се занимават със спорта си, защото това ги прави щастливи. Не са се отказали. Продължили са да преглъщат студа и тъмнината, само и само да постигнат това, за което са започнали да се занимават със спорт – златен медал.