Напазарувах оня ден в кварталния супермаркет и се запътих към касата. Това му е лошо на шопинга, че идва моментът с плащането. 🙂 И както често се случва в този магазин, пред касиерката се беше заформила някаква суматоха.
Да си призная честно, и аз два-три пъти съм ставала причина за подобни шумотевици. Единия път бях забравила да си претегля плодовете и зеленчуците, та се наложи служителката да стане да ги изтегли – такава е практиката във въпросния магазин, не връщат клиента сам да си претегли забравеното. Втория път бях тръгнала без пари и се наложи, след като всичката стока беше минала през лентата, таксувана и прибрана от мен в чантата, да бъде върната в една кошница, докато дойда с парите и платя. А третия път, като си тръгвах със стоката, нещо записука. Дойде охраната, дръпна ме настрани, поразгледа съдържимото в чантата ми и се оказа, че на една ленена пола, която си бях купила от магазин за дрехи, продавачките са забравили да откачат нещо, което предизвиква въпросните аларми. Доста се отплеснах май. 🙂
Във въпросния ден обаче суетнята се оказа от друго естество. В касовата зона стояха отворена кутия луксозни шоколадови бонбони, младо момиче и управителят на магазина, който описваше нещо на някаква бланка. Оказа се, че клиентката си купила въпросните бонбони, отворила ги вкъщи и се оказали деформирани – вероятно от отминалите летни жеги или от нещо друго. Но факт – приличали на всичко друго, не и на това, за което е платила.
Смениха й кутията. А на мене ми стана едно драго, че има и такива хора. Аз лично не бих се върнала никога – нямам обяснение защо, но ще помисля по въпроса. А трябва – точно така се прави.