Сещам се за една „магия“, която правихме като деца. То всъщност май трябва да го нарека магария, тъй като имаше точно толкова вълшебство, колкото можехме да си втълпим. Та,… ако ни предстоеше екскурзия, или просто искахме да излизаме на вън, а времето обещаваше да е от непостоянно до лошо, взимахме лист хартия, рисувахме усмихнато слънце и под него датата, за която го искаме и за къде. Прилепвахме „поръчката“ към прозореца като невинна молба и чакахме Дядо Божи да я види.
Придържахме се строго към тази закачка. Не знам как се случваше, но май наистина се получаваше. Сега като се замисля май не се сещам за пример, когато времето ни е изневерявало.
Днес съм доста пораснала, но се сетих за нея, заради непрестанното валежно време. Не потиска като есенните дъждове, но си е също толкова досадно. Може пак да пробвам и да си поръчам например на 3 юли да е слънчево. Пък да видим какво ще стане 🙂