Медали се дават, но медали се и вземат, при доказана игра не по правилата. Същото е с похвалите, които раздавам в моя блог – както съм ги дала, така мога и да си ги върна назад. Карам направо. Сигурно си спомняте, че преди известно време от страниците на блога си аплодирах и безрезервно подкрепих пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. Всеки здраво мислещ човек би направил същото – без значение дали е пушач, или е непушач. Защото аз познавам много пушачи, които въпреки неудобствата, които им създаде тази забрана, я намират за обоснована и разумна. Какво беше обаче учудването ми, когато преди броени дни прочетох, че има направено предложение за отпадането на пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места и връщането към предишното положение. Предложението май идва от среди от управляващата партия и ще се внесе за обсъждане в парламента. А внесе ли се, предполагам, ви е ясно какво ще последва. Когато се случва нещо толкова неочаквано и нелогично, и аз като всеки разумен човек започвам да се питам какви са вероятните мотиви. Помислих доста и не се сетих за друг мотив, освен този, че наближават избори, а такава промяна определено би била сериозен реверанс към пушачите. Не съм запозната със статистическите данни за процента, който представляват те от пълнолетните граждани с право да гласуват на избори, но със сигурност не е малък. Сигурна електорална подкрепа – по-сигурна даже от покупка на гласове в ромските махали. Чакам да видя какво ще стане. И ако се наложи, ще си прибираме похвалите.