Новото предизвикателство на 21 век са медиите с всички техни проявления – новини, предавания, филми. Всяка телевизия трябва да гарантира излъчването на 10% европейска продукция, 30% собствена /национална/ продукция, информационни емисии и обществена програма.
Защо обаче започнах с предизвикателствата? Тези 30% от вътрешната програмна продукция нашите национални телевизии оформят в предавания като Биг Брадър, Х фактор, Гласът на България, Сървайвър и прочие. Реалити форматите представляват интерес за стотици хиляди зрители, което действа положително на телевизионния рейтинг и допринася за социалната ангажираност и сплотеност на аудиторията около една личност, събитие или кауза. Не мога да пропусна и печелившите мобилни оператори, които се радват на приходи от гласуване чрез смс-и.
Напоследък доста актуален е форматът на БИГ БРАДЪР. С все по-голямо любопитство се следи този социален експеримент, в който участват редица популярни обществени личности. Предавания, които осигуряват реалити сблъсъци често са истинско зрелище. В страните на Запад и САЩ предаването се следи като нещо невиждано – ретро остатък от комунизма, носител на антиутопичните възгледи на Оруел и Бредбъри. У нас обаче идеята, че „Големият брат те наблюдава“ е нещо не толкова смущаващо за хора преживели тежкия поглед на Системата преди 1989 година. Истината е, че предаването в България радва масата зрители, жадни за клюки, осигурява драма и злъчни теми на разговор в сивото им ежедневие. Следенето на нарочно провокирани човешки реакции за много хора създават усещането за сближаване с живота на известните. Телевизията отнема „блясъка“ на популярните личности и ги презимява до нивото на обикновени хора – нещо от което родното общество очевидно има нужда…