В последните дни паралелно ми попаднаха две информации, които, макар и на пръв поглед различни, в някаква степен имат доста общо помежду си.
Първата беше за някакво село, което в заглавието наричаха обреченото, в което безработицата сред местното население достига до 90%.
Втората за това, че големите общини от Пловдивска област рипнали срещу решението на правителството да насочи по-голям финансов ресурс към по-малките техни събратя. И една от общините, малките, които се споменаваха, беше Лъки. Но за това китно родопско място след малко. Първо да кажа, че за никого не е тайна, че дисонансите в икономическото развитие в различните региони на страната са доста големи. И то не е така само у нас – подобно явление има и в доста развити и минаващи за богати страни. И е нормално има райони, които чисто географски или логистично нямат възможност да развиват активна бизнес дейност – поне не в традиционния смисъл на произвеждане на нещо, което може да пипнем или да консумираме.
Има обаче и други начини на поминък. И тук пак се връщам към Лъки – общината, която беше спомената във въпросния материал. Както ви казах, живописно кътче, с прекрасни възможности за развитие на селски, ловен и риболовен туризъм – няма по-бистра и чиста вода от тази на река Лъкинска. Обаче… В родните реалности винаги има едно такова обаче. Пътят до там е, меко казано, ужасен. Няма нормален човек, който би искал да си разбие колата или, не дай боже, да му се случи нещо по-лошо по този пропаднал път, без значение колко привлекателна за почивка е крайната точка. Затова похвално. За решението да се даде шанс на такива места да се прехранват от това, което имат като дар от природата. А не да влизат във вестникарските заглавия с епитети, по-подходящи за филми на Хичкок.