И тази година вълнението около започването на учебната година е голямо. Дечица, чудещи се какво ги очаква в училище. Родители, които се разплакват, че времето лети и отрочетата им порастват. И учители, готови да поемат следващия випуск по пътя на знанието. Тези емоции са добре познати, но това тазгодишно начало е и колебание.
Всеки един от четящите блога, който има деца или пък и те са част от образователния процес по един или друг начин, е наясно със ситуацията за ученето от вкъщи. Предполагам, че и тези, които няма, са чули за проблемите със системата и с минималното натрупване на знания. След като опасността вече не е толкова голяма или пък ние свикнахме с нея, новата учебна година се превърна в глътка свеж въздух.
Несъмнено ограничаването на социални контакт повлия върху самото развитие на децата и даде тотално нова посока за действието на българското образование. Слабите места се оказаха ниската компютърна грамотност, проблемите с интернета и невъзможността за ограничаване на преписване и подсказване. А също важен момент е и загубата на внимание по време на занятие.
Всичко това показа, че е време за нещо ново. То идва точно с настоящата учебна година, защото трябва да е променило начина на преподаване, възможностите и планирането. А за децата освен радост от срещата с връстниците им, идва и нова доза неизвестно. И то не е само за навлизащите в образованието. Но не бива да забравяме, че учениците вече са изключително адаптивни и ще се справят с това.
Колебанието обаче дали занятията ще са присъствени и колко от тях ще се проведат у дома стои. Никой не е застрахован и затова е необходима гъвкавост. Ала това не трябва да е за сметка на натрупаните знания. Затова аз пожелавам на всички присъствие – не само физическо, но и ментално. На добър час към промяната!