Похвално

Блогът за похвали

Само държавата ли!?

samoИзтръпваме при всяка новина за поредния инцидент, завършил с жертви, обикновено следствие на човешка немарливост или пък на пълна неангажираност към нередностите, на които ежедневно ставаме свидетели. И малко егоистично си казваме наум: дано на нас да не ни се случи или още по-лошото: отдъхваме си, че не сме ние или наш близък. И обвиняваме държавата. Дали обаче само нея трябва да виним!?

Вероятно десетки са видели необезопасения кабел до училището, както и нестабилната футболна врата на игрището, станали причина за нелепия край на две деца. Стана ясно, че мнозина са виждали как таксиметрови шофьори правят дневни запои през работно време, след което се качват на такситата си и продължават криволичещо служебните си задължения. Факт, че никой до фаталния случай на спирката на Цариградско шосе не е сигнализирал. Започнах малко песимистично, но ми е необходимо за контрапункт на това, за което ще ви разкажа днес.

Преди дни моя фейсбук приятелка, която не познавам лично, от малко подбалканско градче, публикува на стената си албум с около тридесетина снимки на детска площадка в града в истинско окаяно състояние – олющени люлки и катерушки, вероятно непипнати от годините на соца, очевидно амортизирани, разнебитени и много опасни. И за капак – до площадката електрически стълб с широко отворена кутия, от която стърчат кабели. Въпрос на време и на наслагване на ситуации, за да се случи нещо, което да влезе в черната статистика.

Само че жената, освен че регистрирала тази немара на общината с фотоапарат и я направи достояние на приятелите си в мрежата, си направила труда и написала отворено писмо, придружено със снимките, до кмета, и до местните медии с подкана да се вземат необходимите мерки. Това е, което можем да направим ние. Не, това е, което сме длъжни. Да уведомим държавата, общината, районното кметство. За да не им даваме възможност да пишат трагични човешки съдби и след това да се измъкват безнаказано. Защото сега няма как чиновникът, от когото зависи безопасността на това кътче, да каже, че не е знаел. Защото вече знае.

 

Stefanini