Май очакваме твърде много от един лидер. Изпълнителните директори трябва да имат умствената способност да намерят решение на неразгадаеми проблеми, творческата сила да изградят визия за компанията, която да се хареса на всички, ноу-хау-то да трансформират стратегиите в конкретни планове, комуникативни умения да насърчават съвестното изпълнение на задачи и какво ли още не. Един човек просто не може да достигне висотата на тези стандарти.
Митът за безупречния завършен лидер, който винаги ще измисли нещо, за да оправи нещата, трябва да бъде развенчан. Той не е в състояние да е навсякъде, помагайки на всички за всичко. Задачата му не е да контролира и командва, а да поощрява и координира действията на другите на всички нива в организацията. Но първо лидерите трябва да признаят пред себе си, че са незавършени, т.е. че имат силни и слаби страни. Само тогава ще могат да си позволят да компенсират за липсващите умения с разчитане на други хора.
Компаниите вече започват да се осланят не на йерархия, а на съвместна работа и сътрудничество. Станало е възможно големи групи да координират действията си не само като предоставят информация до няколко централизирани места, но и предоставяйки купища информация до много места чрез мрежи в рамките на фирмата и извън нея. Все повече решения се взимат в контекста на глобалните пазари и бързо променящата се социална, финансова, технологична и политическа среда.
Един човек няма как да е експерт във всички тези области, нужна му е помощ. Незавършеният лидер знае кога да остави нещата под контрола на хора, които ги разбират. Той е наясно, че лидерството съществува навсякъде в организационната йерархия, а не е концентирано само в неговите ръце. Похвалата днес е за него – човекът на бъдещето!