Снощи имах среща с една приятелка, която наскоро започна работа в една търговска фирма. Да се видим, да сподели впечатления от новата си работа. То колко ли да са й впечатленията, има-няма две седмици, откакто е на новото работно място. Това, което ми направи много приятно впечатление от разказа й и което ме кара да мисля, че новият й шеф държи и се грижи за персонала си, е фактът, че имат осигурен обяд за сметка на фирмата. Шефът им е сключил договор с фирма за кетъринг, всяка сутрин по електронен път им пращат описание на три варианта за обедно меню за деня, секретарката на фирмата уточнява със всеки от служителите какво е неговото желание за обяд, след което оформя поръчката и я връща на фирмата. За този шеф и за други като него, които мислят за здравето и комфорта на своите работници, е днешната ми похвала. Както се казва, хвала на такива граждани. Крайно време е работодателите в България да разберат, че никой не е измислил по-добър стимул за работа от доброто заплащане, добрите условия на труд и социалните придобивки. Няма работник, който ще даде всичко от себе си, ако го карате да работи по десетина часа шест дни в седмицата срещу мизерно заплащане, ако не му осигурявате прилично работно място и достатъчно време за отдих, ако не му плащате социалните осигуровките и не му гарантирате поне минимален пакет от социални придобивки. Защото в тези отношения, както и във всички останали, взаимността е най-важна и обикновено получаваш точно толкова, колкото даваш.