Хората са странни, хората са различни, хората понякога ни изумяват със способностите си или липсата на такива… Сещате ли се за популярната теза, че ако едно от сетивата ти е притъпено или си лишен от него, то останалите се изострят. Вярвам, че е вярно. Ако зрението ти по някакъв начин е пострадало, най-вероятно слухът и тактилните ти умения са по-добри от тези на средно статистически човек. В крайна сметка никога не знаеш какво печелиш, когато губиш.
Подобно правило не важи само за сетивата на хората. Според мен то е валидно и когато говорим за частни умения. Има хора, на които мисълта им тече по-бавно, но за сметка на това умело и в правилна насока. Подобни хора може би не умеят да презентират и да говорят пред публика, но са брилянти при писане. Може да пелтечат, да имат говорен дефект, да заекват или чисто и просто да не умеят да се изразяват устно. Това не означава непременно неумение за формиране на мисъл, а по-скоро е признак за проблеми във вербалната комуникация. Познавам такива хора в личния си живот и трябва да ви кажа, че са страхотни като личности. Освен това един от тях притежава откровен талант за писане. Ако заговори пред вас в първия момент може дори да не разберете какво ви казва. А след това, ако прочетете нещо без да знаете, че той го е писал, ще останете изумени, че става дума за един и същ човек. Подобни примери само доказват, че начинът, по който някой говори, непосредствено влияе на впечатлението ни за него и преднамерено или не, си правим съответни заключения. Които не винаги отговарят на истината…
Винаги съм била на мнение, че преднамереността не от полза на никого. Има моменти, в които да се доверяваме на инстинктите си, и такива, в които не бива. Ценно е да умеем да правим разлика между двете. Или най-малкото да се поинтересуваме допълнително преди да си изградим окончателно мнение по определен въпрос.