Ден след Деня на влюбените реших и аз да споделя мнението си относно този празник. Харесва ми идеята му, защото любовта между хората определено е нещо, което си струва да се празнува и отбелязва подобаващо. Това, което не ми харесва, е, когато за една двойка 14-и февруари остава единственият ден, в който правят мили неща един за друг. На мнение съм, че любовта не е нещо, което се показва веднъж на 365 дни, а се доказва целогодишно.
Затова днес заставам зад твърдата си позиция, че искрените жестове са тези, които заслужават да се поощряват, а не онези, които се правят по принуда просто защото е точно денят на Свети Валентин. И като казвам искрени жестове, имам предвид малки неща, които да правят както жените, така и мъжете в една връзка. Такива са например закуска в леглото, мил и ненадеен SMS, вкусна вечеря, шоколадче на възглавницата, оставена бележка в колата, поднесена чаша ароматно кафе или топъл чай, книга като изненада, билет за кино и т.н. Малките неща са тези, които изграждат връзката, те ви карат да се привързвате един към друг. А
ко само веднъж в годината си казвате, че се обичате и само тогава излизате на вечеря, а жената получава роза, то едва ли сте много близки като двойка. Няма или поне аз не знам за успешна връзка, която да се осланя на гледане на телевизия всяка вечер с купена готова храна от близкия магазин.
Любовта изисква старание, а старанието си личи с малките, искрени жестове и подаръци, които не ни костват кой знае колко, но за човека отсреща означават много повече.