Покрай избори често се разгарят спорове трябва ли българи, които живеят в чужбина, да участват в тях. Не направиха изключение и последните. Обикновено противниците на тази възможност вадят аргументи от типа, че хора, които са избрали да живеят извън страната си и един вид са абдикирали от трудностите, които съпътстват ежедневието ни, нямат право да избират какво ще се случва тук. Разбира се, различните гледни точки могат да представят различни оправдания за тезата си – всеки със самочувствието, че представя истина от последна инстанция. Аз ще пропусна финансовите проучвания, които съвсем категорично сочат емигрантите като основни инвеститори в икономиката на страната ни – под формата на средства, които пращат на роднините си, за да оцеляват, а и да не се лъжем – сериозен паричен оборот, който няма как да не влияе на икономиката ни. Освен финансовите измерения обаче, има и едни други морални – които няма как да подминем. Поводът за тия ми размисли дойде изненадващо от новото предаване на Наталия Симеонова. В последния епизод една от историите, които представи водещата, беше за млад мъж, роден с детска церебрална парализа, на инвалидна количка, който сам и изключително трудно отглежда дъщеричката си. По интернет в някаква игра се запознава с българка, живееща в Испания, която, развълнувана от съдбата му, при идването си в родината не само го посещава и му помага с каквото може, но и се обажда в предаването с молба да му популяризират историята му и да помогнат и други хора. Е, помогнаха – младо българско семейство от Лондон, което дари наема за жилището на бащата и момиченцето му за година напред. Още ли си мислите, че физическото присъствие е по-силно от моралното и дава основания за повече права. Едва ли. И да – сънародниците ни в чужбина имат право да гласуват, дори е задължително.