Днес бил международният ден на жената. Всъщност този празник е започнал като политическо, социалистическо движение, което с течение на времето придобива празничен характер в много страни по света. В някои от тях този ден губи политическото си значение и се превръща повече в Ден на майката, където се почита раждалата жена.
Аз лично предпочитам да отбелязвам именно Денят на майката. Защото майката е онази знакова, за всеки отделен човек, личност, която дава криле. Тя ни учи на всички основни неща, тя ни показва света и начина по който трябва да гледаме на него, тя ни дава топлина и безрезервна любов.
Що се отнася до политическия елемент на този празник, със сигурност адмирирам и подкрепям това, което са направили тези жени в миналото. Те са имали смелостта и самосъзнанието да се противопоставят на една порочно действаща система, която омаловажава женския труд, независимо, че той може да е значително по-добър от този на мъжете.
В тази връзка се замислих за съвременния ни свят, където всяка една група на т.нар. „хора в неравностойно“ положение има своята квота в големите корпорации. И това ме подсети за един отдавна въртящ се в публичното пространство „лаф“, който гласеше, че най-дискриминираните хора в развитите капиталистически държави са белите, хетеросексуални мъже от здрави, щастливи семейства. Защото за тях е най-трудно да си намерят работа, точно поради причината, че всяка една друга група, бореща се за „равни“ права е получила квота в определените организации.
До колко всъщност е сбъркано това? До „много“! Да, според мен тази система е тотално сгрешена, а фактът, че продължаваме да се придържаме към нея – прави нас пълни идиоти. За мен не е важно дали някой е мъж или жена, хомо или хетеросексуален, дали е израснал в дом със здрави семейни връзки или е подхвърлян от приемно семейство в приемно семейство. Ако този човек показва желание за работа, отдаденост и с течение на времето професионализъм, то шанс трябва да му бъде даден. Разбира се работодателите не желаят да правят подобни „компромиси“ и да влагат толкова време и усилия за даден човек, защото това им коства пари. Съвсем по друг начин биха стояли за работодателите нещата, когато професионалистът дойде и започне да прави пари за тяхната организация.
Въпросът с жените работнички обаче стои по малко по-различен начин, защото работодателите не желаят да наемат жени, които има вероятност скоро да излязат в майчинство или имат малки деца, които ще ги принуждават да излизат многократно в болничен. Това означава, че те няма да имат пълноценен работник, а в същото време ще трябва да му плащат заплатата. Отново – загуба на пари.
Ето защо законодателството защитава тези групи от хора, включително и тези, които спадат към дискриминационните групи, заради различната си сексуална ориентация.
И аз мога да си чествам деня на мама и да й поднасям цветя, но всъщност все още не мога да разбера какво е да отглеждаш дете и да работиш едновременно, да искаш равни права на труд и заплащане, а в същото време да претендираш, че си майка, че осигуряваш възпроизводството на вида и че трябва да бъдат хората толерантни спрямо теб…
Честит ден на майката, мили жени! Ако сте разбрали нещо от емоционалното ми и хаотично излияние, ако не сте съгласни или случайно сте, ще се радвам да прочета всички ваши мнения по темата в коментарите.