… просто новината, която ти носи гордост, че живееш в страната си; която ти връща вярата в човешкото състрадание и великодушие; която слага в очите ти сълзи от радост и разтяга усмивката на лицето ти. 
Добрите новини са навсякъде около нас, но заслепени от егоизъм, драмата на ежедневието и обгърнати от собственото си тесногръдие, нямаме очи за хубавото. Често го приемаме с недоверие или се съмняваме в истинността му. Но какво учудващо има в това. Слагаме на везните заблудите и истините и осъзнаваме, че по-често сме били изигравани във вярата си, отколкото спечелени за нечия кауза.
Тогава нищо чудно, че сме забравили да казваме „Браво!“ и да даваме адмирациите си. По-скоро ще подминем с безразличие или ще обявим похвалника за луд човек.
Изводът е – единиците хора, които се надяват да съумеят да виждат отвъд стената на черногледството и да добавят добрите новини в ей такива блогове като моя. Далеч съм от мисълта да накарам хората да се научат да носят розови очила, но би било добре да се опитаме да бъдем по-премерени в оценките си, по снизходителни към околните и да мислим повече аналитично, отколкото общо. Само така ще успеем да видим в черното бяло, в грозното красиво, в мръсното чисто, в гневния човек – меко сърце и т.н.