Години наред, още след като тоталитаризмът в България пада и започват годините на така наречения „Преход“, народът ни обърна копнеещи очи към развитите западни държави и особено към Щатите. Искахме онази прекрасна къща в предградията, обградена с бяла ограда и окосена трева, която събуждаше романтични представи за приказния живот там. Представяхме си прекрасен, безгрижен и слънчев живот, изпълнен с много усмивки и лесно постижими цели. И тази заблуда никак не беше случайна. Реално политиката на Съединените Американски щати през 80-те и 90-те години на миналия век е била насочена именно към това да привлече колкото се може повече хора на територията си. По възможност те да бъдат високообразовани, но и за тези, които нямат достатъчно квалификация беше добре дошло да отидат там и да вършат „черната“ работа на американците. Никой не подготви нашите сънародници, че там ще се работи изключително много и ням ада остава време за почти нищо друго (предвид дългите разстояния и натовареността на работата). А ако не работите толкова, просто не е сигурно дали ще успеете да оцелеете, защото стандарта на живот там е изключително висок.
И ако все пак успеете да свикнете с темповете на живот там, дали ще успеете да се приспособите към ограничените социални контакти? Ако сте заминали за САЩ на ранна детска възраст, когато тепърва започвате да създавате дълготрайни приятелства, може би ще се справите с това. Но ако сте свикнали с начина на живот в България, приятелствата, семейството и излизанията на по бира след работа, сигурно ще ви се стори много по-трудно да заформите каквито и да било контакти там.
Това е място, което се гради на потреблението, защото то е най-важното за просперитета на икономиката. Обикновените хора са просто средството, което осигурява непрекъснатото движение на тези средства, посредством своята работа и това, че работят, за да могат да си позволяват разни неща. А дали това ги прави щастливи?
Домът е просто мястото, в което се прибирате късно вечер след работа и дълго време на шофиране. Храните се може би с някаква поръчана храна и след това заспивате в, своя обграден с бяла ограда, затвор. Да не говорим ако сте на възраст, в която ви се иска да намерите партньор в живота… Еми това може да се случи доста трудно, ако нямате къде да срещнете подходящите хора. Нова е проблем не само на чужденците там, но и на местните, които за да се справят с това, посещават специализирани барове и клубове, именно с тази цел.
В България… Едва ли има нужда да ви обяснявам как стоят нещата със социалните контакти. Когато говорим за дома на мечтите, бялата ограда и щастието обаче… то може да бъде постигнато и на нашите географски ширини. Важното е да искате да го постигнете. С труд и упорство е напълно възможно, а семейството и приятелствата ще са истински. Защото това ни е познато. Това нашето, топлото, сърдечното, истинското…
Ето в това американците имат да ни догонват… и едва ли някога ще успеят да ни стигнат!