Богомилите са религиозно движение, възникнало в България през X век, което оказва значително влияние върху средновековната европейска история и култура. Тяхната учения и практики, възприети като еретични от официалната църква, проповядват дуалистична визия за света и силно социално послание.
Основателят на движението е поп Богомил, от когото идва и името на тази религиозна общност. Богомилите вярват в дуалистичната природа на света, разделен между доброто и злото. Те считат, че материалният свят е творение на злия бог Сатанаил, а духовният свят е дело на добрия бог. Според тях, човешката душа е затворена в материалното тяло и целта на всеки човек е да се освободи от тази окови чрез духовно усъвършенстване.
Богомилите отхвърлят официалната църква и нейните ритуали, като ги считат за корумпирани и лишени от истинско духовно съдържание. Те се противопоставят на йерархията и богатството на църквата, като проповядват простота, скромност и равенство. Това ги прави популярни сред селските и градските бедни слоеве, които често се чувстват потиснати от феодалната система и църковната власт.
Ученията на богомилите включват строги морални изисквания, като отричане на насилието, отказ от военна служба и избегване на светски удоволствия. Те провеждат своите богослужения тайно и разпространяват своите идеи чрез проповедници, известни като „добри хора“.
Преследвани от властите, богомилите намират убежище в различни части на Европа, където техните идеи оказват влияние върху други еретични движения, като катарите в Южна Франция. Въпреки жестоките репресии, богомилството продължава да съществува до XIV век, оставяйки трайни следи в историята на религиозните движения.
Богомилите представляват значимо и вдъхновяващо движение в средновековната българска история, което се отличава със своите радикални идеи и стремеж към духовна и социална справедливост. Техните учения и борба срещу несправедливостта оставят дълбок отпечатък в европейската религиозна и социална история.