Сигурно повечето от вас използват определението мъжки само по полов признак, т.е. само за мъже. А още по-сигурно е, че много познават мъже, които нямат нищо мъжко в поведението си и поставено пред тях, това определение звучи нелепо. Както познават и много жени, наглед крехки и женствени, но изпълнени с толкова сила, че пълнят със съдържание това определение. За една такава жена, за едно такова мъжко момиче, ще пиша днес. Ивет Лалова – първата ни европейска шампионка по лека атлетика от шест години насам, най-бързата бяла жена, както често я наричат. Ще кажете какво пък толкова мъжко има, това са нормални неща, тя е състезателка, явява се на състезание и като е добре подготвена, печели. И е така, но ако не се вземе предвид адът, през който премина Ивет Лалова след тежката травма, при която счупи костта на крака си. Изключително тежка травма, след която много състезатели, даже и мъже, никога повече не се връщат в спорта или ако се върнат, то е просто декоративно. Много хора след тази злополука я отписаха не от големия спорт, а въобще от спорта. Но в такива моменти си личи големият характер и големият спортист. Ивет мина през тежкото възстановяване, трудното завръщане в големия спорт и ето че само няколко години по-късно тя отново е на най-високата стълбица в бягането на 100 метра. Една много изстрадана и много заслужена победа. И още по-заслужени овации от феновете й при посрещането й на летището. Овации, към които скромно се присъединявам и аз с едно наистина голямо и от сърце БРАВО, ИВЕТ!