Изключителният организъм, който води марша на цивилизацията, е детето. В тази глава ще се спрем на пречките, случайно създадени от онези, които са натоварени с грижите за детето. Единствено чрез познаване на силата на детето и чрез навлизане все по-надълбоко в тайнството на детството може да се подпомогне прогресът на детето, като този прогрес е идентичен с прогреса на цивилизацията. Най-удивителната сила на човека, в сравнение с всички останали божии създания, е неговата приспособимост към постоянно променящи се условия, а само осигуряването на необходимата помощ на детето може да спомогне за възходящото развитие на човечеството и напредващия марш на цивилизацията.
Вредата от страна на онези, които са натоварени с грижата за образование на детето, се проявява в желанието им да обучават и нежеланието да позволяват на детето да учи. Направена е програма за това какво трябва да се свърши – учителят застава пред детето и казва: „Само дотук и не по-далеч.“
Без да обръща внимание на силите и възможностите на детето и като пренебрегва неговия естествен подход към учението, възрастният определя формите на познание и съдържанието и затваря детето в тези деспотични рамки. Това е пречка.
Съгласни ли сте?