Днес съм решила малко да изневеря на традициите на блога си и вместо да търся положителни явления в живота ни – последното между другото става всe по- и по-трудно , – за да ги поощря с няколко реда, да поразсъждавам върху това нужно ли е работниците и служителите да бъдат поощрявани от време на време с по някоя добра дума от шефа си, с положителна оценка за това, което правят, а защо не и с награда или пък премия.
Отговорът е: зависи. Зависи от това, как конкретният човек се повлиява от похвалите.
Аз примерно съм от тези, на които одобрението на околните, положителната оценка на ръководството им влияе изключително благодатно. Крила ми никнат буквално след такъв атестат и съм готова на чудеса от слава, далеч по-мотивирана съм и работя много по-добре, съответно постигам и много по-добри резултати. Някак си се чувствам задължена да съм на висотата на оценката, която са ми дали, и давам всичко от себе си, за да не разочаровам хората.
Има обаче такива служители, на които, обратно, похвалите им действат демотивиращо, отпускащо, решават, че са постигнали всичко и вече не е необходимо да си дават много зор, да полагат усилия, както са го правили досега.
Е, добрият мениджър трябва да си познава хората си и да може да различи едните от другите. Да знае към кого точно как да подходи.
Защото най-важното в една фирма е работата да върви, а работата върви, когато управляващият екип е намерил правилната формула за това и индивидуален подход към всеки.