… Обаче не американците, а турците. Сигурно легенди сте чували за търговските им умения и за това, как, като захапят клиент, трудно го пускат – отстъпки, почерпки, екстри. Не си тръгваш с празна торба. Е, нещо подобно ми се случи и на мен преди дни. С приятелка, която си търсеше кожена пола, влязохме в магазин, който предлага подобни изделия – в голям търговски център. Била на мода кожата тоя сезон – не знаех. Магазинчето много приятно – с диванче за клиенти, семеен бизнес, даже по земята се разхождаше едно от тия дребните кученца в жилетка.
Харесахме пола, но се оказа, че от модела и от номера няма черният цвят, който търсехме. Мъжът обясни, че има опция, при това за два-три дни, в цеха им да изработят полата от желаната кожа, но понеже той не бил много вещ при приемането на поръчки и вземането на мерки, се налагало да изчакаме жена му, която пък била отскочила, за да избере коледен подарък за дъщеря им.
Ние му казахме, че ще се поразходим и ще се върнем. Търговец – не ни пусна. Настани ни на диванчето. Направи ни по едно кафе, даже коняк ни предложи.
Изчакахме съпругата му, поръчахме и всичко по реда си. Ясно ви е обаче, че идеята не е да се похваля с това, че приятелката ми само след няколко дни ще носи нова кожена пола по поръчка.
Не, радва ме и ми се струва достоен за похвала фактът, че вече и у нас има търговци, които гледат на клиента като на господар и се опитват да му угодят и да го вържат в добрия смисъл на думата. А дано да стават повече – при всички случаи ще е от полза и за двете страни.