Колко от вас посещават кино салоните? И колко често? Защо го или не го правите? Зададох си всички тези въпроси в един летен ден, в който нямаше какво да правя. Исках да гледам филм у дома, защото не ми се излизаше в горещината. Но благодарение на това, че се събрах, открих нещо много красиво и забравено.
Исках да изпитам онова усещане, че излизаш някъде навън и трепетно очакваш големия екран, звука, хората около теб. Едновременното споделяне на една емоция, която може да бъде за някои положителна, за други неутрална, а за трети – дори неприятна. Аз нямах очаквания и реших просто да изляза и да видя какво ми е отредила съдбата.
Отправих се пеша до най-близкия мол, но на път се поогледах и видях табелата „Дом на киното“. Тя е на старо кино, на което са ходили и моите родители, и аз като дете го бях посещавала, но кракът ми не бе стъпвал там отдавна. От любопитство реших да вляза и се изненадах.
Киното бе малко, но запазило духа на културата. Бе обновено, имаше пуканки, напитки и дори хора. Погледнах програмата и се оказа, че точно след 15 минути започва премиерата на филма „Където пеят раците“. Интересното е, че съм чела книгата и реших, че трябва да видя и тази адаптация.
Не знам дали заради атмосферата, или изненадата, че влязох, но честно да ви кажа толкова приятен филм не бях гледала отдавна. А също и на толкова изгодна цена. Да, няма 3D ефекти, но пък има дух, което вярвам е много по-важно. Затова предизвикайте себе си и посетете кварталното забравено кино. Ще ви хареса!